Сериалите (част 1)
ноември 27, 2008
По Нова върви нов, български сериал - Забранена любов. Гледах малко. Ужас. Драмата е и по сценарий и в цялостно изпълнение. А реализмът, хм, той липсва. Нищо реално не видях в този сериал, а Нова все по “риалити” го раздаваха. До сега.
Гледам и сериали, произведени отвъд Голямата вода - Entourage (много любим сериал), House M. D. (разбира се), Californication, Life, Two and a half men, The big bang theory и не мога да не усетя разликата. И се чудя - защо така зле. Сценаристите ли са зле, актьорите ли, продуцентите ли, публиката? Май всичко е свързано и едните се водят по другите, а по тях и третите. Все някой трябва да разреже този възел. Няма ли някой смел продуцент и да направи някой по-адекватен сериал? След това и някоя по-смела телевизия трябва да се намери и накрая и ако публиката е вярна и го гледа ще е 6, а пък ако след всяко излъчване в ефира се пусне и на сайта на въпросната телевизия, за да може и там да се гледа - нечовешко яко. На мен надеждата ми е в Глобъл филмс. Другите продуцентски къщи не оставят в мен усещането, че биха рискували. Но все пак, ако някой се реши - драснете една пощичка, пуснете един коментар. За такъв проект съм навит да помагам, както мога. (важно е да кажа, че нямам никакъв опит в телевизията, хм, в трети клас ме даваха за малко по телевизията, ама това не се брои) Имам и идея за темата на сериала, но за това в друг пост. Сега трябва да си изгледам последната серия.
месец Август
август 22, 2008
Всяка година през месец Август се случват странни неща, по-често лоши, отколкото хубави.
Събориха мавзолея през Август
Лейди Ди катастрофира през Август
Ванга си отиде през Август
Наводнения се случват през Август
Курск потъна през Август
Все тъжни неща и все извън мен. Да беше ми тъжно заради тези неща, но никога не са ме засягали лично. Този август се случиха две неща, които ме засегнаха, лично, много лично.
Първо разбрах че любимата ми баба, която обичам много е на смъртно легло. Трябваше да отида да я видя за последен път. Толкова много се е грижила за мен, толкова много време съм прекарал с нея, толкова много и адски вкусни манджи ми е готвила. Като се замисля почти цялото ми детство е свързано с нея и времето прекарано при нея.
Отидох, видях я, поговорихме си малко, поиска сладолед. Отидох да й купя. Стоях пред фризера и си мислех - трябва да взема най-любимия й сладолед. Този може да й е последния. Изпитах истински ужас от тази мисъл. Колко е важно да е най-любимия й сладолед. Как в един момент нещата започват да ни се случват за последен път. А след това?
Трябваше да й кажа, че я обичам, че всичките й внуци я обичаме. Надявам се да го е видяла в очите ми като си тръгвах от там.
На следващата сутрин станах вуйчо, за първи път! Щастие 
Имаме си още едно поколение във семейството! Малка сладка девойка.
Е няма такова раздвоение в този момент. Да се радвам ли за детето, да ми е тъжно ли за баба? Няма начин или едното или другото. Всичко заедно. Върнах се на работа, два силно работни дни, ходих да видя племенницата, след това на сватба, след това на изписване от майката и детето от болницата и в същия ден баба си отиде.
Дори не се замислих, оставих всичко и заминах за погребението. Бях решил да не тъжа, вече беше на 80, изморена от живота и болестта, време й беше да си отпочине. Два дни не пророних и една сълза, не се й замислих че повече няма да я видя и че няма да я целуна като отида на гости, че дядо ми остава сам. Всичко мина по-добре от очакваното. Аз бях единствения внук на погребението, едната с дете, другата в чужбина. Но само си мислех - дано да е видяла в очите ми колко много я обичаме всички, когато я видях за последен път.
Тръгнах си, не бях минал и 30 км и така ми се доплака, не успях да се сдържа. Отбих, поплаках си за баба, за това, че вече я няма, че дядо остава сам и в мен се настани едно малко безпокойство и не мога да спя вече.
Дано Август отмине бързо и през следващия ако има да се случват странни неща, нека да не ме засягат лично.
–
Ивайло Петров
П.С. А съм роден през Август.
