месец Август
август 22, 2008
Всяка година през месец Август се случват странни неща, по-често лоши, отколкото хубави.
Събориха мавзолея през Август
Лейди Ди катастрофира през Август
Ванга си отиде през Август
Наводнения се случват през Август
Курск потъна през Август
Все тъжни неща и все извън мен. Да беше ми тъжно заради тези неща, но никога не са ме засягали лично. Този август се случиха две неща, които ме засегнаха, лично, много лично.
Първо разбрах че любимата ми баба, която обичам много е на смъртно легло. Трябваше да отида да я видя за последен път. Толкова много се е грижила за мен, толкова много време съм прекарал с нея, толкова много и адски вкусни манджи ми е готвила. Като се замисля почти цялото ми детство е свързано с нея и времето прекарано при нея.
Отидох, видях я, поговорихме си малко, поиска сладолед. Отидох да й купя. Стоях пред фризера и си мислех - трябва да взема най-любимия й сладолед. Този може да й е последния. Изпитах истински ужас от тази мисъл. Колко е важно да е най-любимия й сладолед. Как в един момент нещата започват да ни се случват за последен път. А след това?
Трябваше да й кажа, че я обичам, че всичките й внуци я обичаме. Надявам се да го е видяла в очите ми като си тръгвах от там.
На следващата сутрин станах вуйчо, за първи път! Щастие :) Имаме си още едно поколение във семейството! Малка сладка девойка.
Е няма такова раздвоение в този момент. Да се радвам ли за детето, да ми е тъжно ли за баба? Няма начин или едното или другото. Всичко заедно. Върнах се на работа, два силно работни дни, ходих да видя племенницата, след това на сватба, след това на изписване от майката и детето от болницата и в същия ден баба си отиде.
Дори не се замислих, оставих всичко и заминах за погребението. Бях решил да не тъжа, вече беше на 80, изморена от живота и болестта, време й беше да си отпочине. Два дни не пророних и една сълза, не се й замислих че повече няма да я видя и че няма да я целуна като отида на гости, че дядо ми остава сам. Всичко мина по-добре от очакваното. Аз бях единствения внук на погребението, едната с дете, другата в чужбина. Но само си мислех - дано да е видяла в очите ми колко много я обичаме всички, когато я видях за последен път.
Тръгнах си, не бях минал и 30 км и така ми се доплака, не успях да се сдържа. Отбих, поплаках си за баба, за това, че вече я няма, че дядо остава сам и в мен се настани едно малко безпокойство и не мога да спя вече.
Дано Август отмине бързо и през следващия ако има да се случват странни неща, нека да не ме засягат лично.
–
Ивайло Петров
П.С. А съм роден през Август.
Алоу, къде сте, читателиии?
юли 22, 2008
Добра вечер!
Читателите, къде сте? Никой не чете, па на мене ми се иска да има кой да ме чете. Ей така, тайничко, за кеф да ме чете.
Май да си писател, не е достатъчно да си написал нещо, а някой да го е публикувал, на хартия!!! Тва с уеба - не важи! Да е ясно. Е на, eneya я публикуваха. Евала! Мен никой не ме е публикувал, не че съм написал кой знае какво де, направо - нищо. Следователно не съм писател, а някак ми се иска. Ама нямам време, занивам се с къде по-скучни неща.
Да се върнем на темата - никак не се чете тоя блог, ама никак. Само публикациите за s o v i c h k a и К а м е н Д о н е в се четат. Хм, ако ги напиша така няма да фане дикиш и нокой няма да види тая публикация. Sovicka и Камен Донев - елате иии чететееее (май само блогърите ще ме разберат кво имам предвид ;).
Совичке пиши, прозата ти обогатява и събужда сетивата.
На всички Вас, четящи това - евала и дано ви харесат словоизлиянията ми.
–
Ивайло а. к. а
