Ивайло Петров а. к. а

Малък плаж на Южното Черноморие, началото на Юли, времето е топло, подухва лек вятър, малкията плаж е пълен, от бара се чува Боб Марли. По всичко личи, че се очертава една добра почивка. Но…. нещо се носи във въздуха. Почти неуловимо, като лека глъч. В началото не й обръщам внимание, на вторият ден забелязвам разликата, на третият ден разбирам с ужас - попаднал съм в Детското царството.

Под всеки чадър има по една майка с дете. (от време на време и по един татко, но той не се брой, щото рядко се включва в грижата за детето, само седи и зяпа, само дето няма какво толкова интересно да зяпа) Всичко, което майката прави е за ДЕТЕТО. ТО е Властелинът на плажа. Нищо не се случва без негово сългасие и одобрение. Всичко се слува заради неговите желания (къде осъзнати, къде не, най вече - не). Попаднали сме под властта на едни зли гении, които са готови с цената на всичко, глезене, тръшкане, мрънкане, лъжа и изнудване да получат желаното от тях. Дори и ние, които си нямаме наше дете под чадъра. Все още търся обяснение на това!

Къде останаха плажовете, пълни с красиви млади дами (тук може дами да бъде замененено с “девойки”, “мацки”, “пичета”, “момичета”, “моми” и всякакви други подобни, според вкуса на читателя), разхождащи се по монокини, показващи загорелите (буквално и в оня смисъл) си тела. Гордо демонстрирайки стегатите си, различни по форма и размери гърди?

Само не ми казвайте Слънчев бряг, моля Ви.

Ивайло Петров а.к.а

П.С. Един ден повечето от нас, това ни чака. И ДЕТЕТО няма да е само Властелин на плажа, а за на целия ни живот. Поне за известно време. За добро или лошо. Успех на всички!