За Sovichka
май 23, 2008
Миналия Петък намерих, благодарение на Еленко, блога на Sovichka. Уникално интересни, увлекателни и реалистични истории е разказала тя. Не знам дали и до колко са истина, никак и не ми е важно.
Започнах да я чета в 7 часа в събота сутрин, беше работна събота. Четох цял ден, бидейки работна събота, прочетох всичко, дори постовете за реклами, снимки, абе всичко. И като приключих имах усещането, че вече я познавам малко, а ми се прииска да я опозная повече. Е няма да й пиша поща, като луд фен и да я каня на кафе, нито ще вися на Блейз или Билкова да се “запознаем” случайно, като още по-луд фен :P По-добре да я “опозная” от постовете й.
Но, о, каква изенада, на концерта на Кайли Миноуг видях едно момиче, облечено с розова блуза и с розова шнола в русата коса, което уникално приличаше едно момиче на няколко от сминките в блога. Инстинскитивно си казах, че няма начин да не е тя. Странна случка.
Sovichka, ако ти попадне да четеш това, искам да изразя възхищението си от умението ти да разказваш истории. Начинът, по които подреждаш думите, смислът, който влагаш. Многото неща, който казваш, с малкото думи, които пишеш.
Камен Донев, “За народното творчество”
май 23, 2008
Е, не е истина!
Този човек успя за два часа да промени настроението ми тотално! Преди да вляза в театъра да гледам “За народното творчество” бях най-измореният и сърдит човек. Излизайки бях щастлив. Той успя да ми каже, че щастието е вътре в мен и че зависи само от мен да го усетя. Метафорите му бяха уникални, дано са били разбрани от повече хора.
Говори за смърта, за това какво вземаме с нас след нея - само това, което е в душата си. А какво се събира там от, зависи от това как живеем. Рано ми е да мисля за смъртта все още, макар че никога не знаем кога “линейката ще завърти лампа в моя чест” (Цитат от пиесата, малко по памет, но идеята си е на Камен Донев), но нека живеем така, че да вземем ценни неща с нас и ценни неща да останат след нас.
Дори не мога да ви опиша как засегна темата с пресичането на пешеходна пътека или блъскането в градския транспорт.
Ще го гледам пак, заслужава си. Ако решите да го видите и вие, бъдете прад касата в деня, в който пускат илетите за продажба. Добрите места свършват уникално бързо!
