Ивайло Петров а. к. а

Ето Ви въпрос:

В кое се крие своеобразието на нашата столица, София?

Какво уникално имаме да покажем на хората от други страни в столицата ни? Не говоря за исторически обекти, а за нещата от ежедневието ни, които можем с ръка на сърцето да наречем наши, български. Неща, които могат да се видят на улицата.

Не ви задавам затворени въпроси, защото така аз предпоставям отговорите Ви. Задавам Ви отворен въпрос, та да видим многообразието.

Пишете коментари, постове в собствените си блогове или ми пращайте мисли на petrov.ivailo at googlemail.com, а аз ще да ги побликувам.

Благодаря!

–

Ивайло Петров а.к.а

Малък плаж на Южното Черноморие, началото на Юли, времето е топло, подухва лек вятър, малкията плаж е пълен, от бара се чува Боб Марли. По всичко личи, че се очертава една добра почивка. Но…. нещо се носи във въздуха. Почти неуловимо, като лека глъч. В началото не й обръщам внимание, на вторият ден забелязвам разликата, на третият ден разбирам с ужас - попаднал съм в Детското царството.

Под всеки чадър има по една майка с дете. (от време на време и по един татко, но той не се брой, щото рядко се включва в грижата за детето, само седи и зяпа, само дето няма какво толкова интересно да зяпа) Всичко, което майката прави е за ДЕТЕТО. ТО е Властелинът на плажа. Нищо не се случва без негово сългасие и одобрение. Всичко се слува заради неговите желания (къде осъзнати, къде не, най вече - не). Попаднали сме под властта на едни зли гении, които са готови с цената на всичко, глезене, тръшкане, мрънкане, лъжа и изнудване да получат желаното от тях. Дори и ние, които си нямаме наше дете под чадъра. Все още търся обяснение на това!

Къде останаха плажовете, пълни с красиви млади дами (тук може дами да бъде замененено с “девойки”, “мацки”, “пичета”, “момичета”, “моми” и всякакви други подобни, според вкуса на читателя), разхождащи се по монокини, показващи загорелите (буквално и в оня смисъл) си тела. Гордо демонстрирайки стегатите си, различни по форма и размери гърди?

Само не ми казвайте Слънчев бряг, моля Ви.

Ивайло Петров а.к.а

П.С. Един ден повечето от нас, това ни чака. И ДЕТЕТО няма да е само Властелин на плажа, а за на целия ни живот. Поне за известно време. За добро или лошо. Успех на всички!